Сертификат за зелена сграда vs. сертификат за енергийни характеристики: каква е разликата за инвеститора?

Енергийно ефективна сграда и „зелена“ сграда не са едно и също. Сертификатът за енергийни характеристики оценява сградата през призмата на нейното енергийно представяне, докато международните системи за сертифициране на устойчиви сгради разглеждат значително по-широк набор от показатели – от енергията и въглеродните емисии до материалите, водата, управлението, комфорта и въздействието върху околната среда.

За инвеститора обаче по-важният въпрос е друг: кога трябва да започне подготовката за тези изисквания?

Отговорът е още на проектен етап.

Защото сертификатът идва в края на процеса, но резултатът се определя от решенията, взети много по-рано – включително начина, по който са проектирани електроинсталацията, осветлението, автоматизацията, измерването, фотоволтаичната система и бъдещата интеграция на BESS.

Два сертификата с различна цел

Понятията често се използват като взаимозаменяеми, но всъщност описват различни неща.

Сертификатът за енергийни характеристики показва енергийното представяне на сградата. При новите сгради в България енергийните характеристики се удостоверяват по установения нормативен ред, като техническите изисквания са определени в Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г., а сертифицирането е регламентирано в Наредба № Е-РД-04-2 от 16.12.2022 г.

При сертификатите за „зелени“ или по-точно устойчиви сгради говорим за системи като BREEAM и други международни стандарти за оценяване. При тях енергията е само една част от много по-широка оценка на сградата. BREEAM например разглежда показатели, свързани с въглеродните емисии, жизнения цикъл, здравето и социалното въздействие, кръговата икономика, устойчивостта и биоразнообразието.

Затова високият енергиен клас не означава автоматично висок резултат при сертифициране на устойчива сграда – и обратното.

Какво показва сертификатът за енергийни характеристики?

Най-просто казано, той отговаря на въпроса: Колко енергийно ефективна е сградата?

При оценката се разглежда сградата като система – не само изолацията или прозорците, а взаимодействието между архитектура, ограждащи елементи и технически сградни инсталации.

Енергийното представяне се изразява чрез клас на енергопотребление. АУЕР посочва, че сертификатът дава информация както за енергийния клас, така и за показателите, които формират енергийното представяне на сградата.

Тук вече електроизграждането има пряко отношение. Осветление, управление, електрически консуматори, технически системи и собствено производство на електроенергия са част от цялостната енергийна концепция на сградата.

А какво означава сертификат за „зелена“ сграда?

Тук обхватът е значително по-голям.

При система като BREEAM сградата не се разглежда само през въпроса колко енергия консумира. Оценява се цялостното ѝ представяне по отношение на устойчивостта.

Енергийната ефективност остава важен компонент, но наред с нея могат да бъдат разглеждани управлението на проекта и сградата, ресурсите, материалите, водата, отпадъците, транспортът, здравето и комфортът на обитателите, екологичното въздействие и други показатели.

Това променя и начина на проектиране. При такъв проект отделните специалности не могат да работят изолирано и едва накрая да се проверява дали сградата покрива критериите. Изискванията трябва да бъдат заложени предварително.

Къде е ролята на електроинсталацията?

Електроинсталацията рядко е първото нещо, за което инвеститорът мисли, когато стане дума за сертификат на сградата. На практика обаче редица решения от част „Електро“ влияят върху нейното енергийно и устойчиво представяне.

Най-очевидният пример е осветлението. В офисна, логистична или индустриална сграда то може да бъде съществен консуматор. Но въпросът не е само какви осветителни тела са избрани.

Значение имат:

• необходимата инсталирана мощност;
• зонирането;
• автоматичното управление;
• използването на дневна светлина;
• датчиците за присъствие;
• часовите режими;
• възможността отделните зони да се управляват независимо.

Добре проектираната система не просто използва ефективни осветители – тя не позволява да се консумира енергия там и тогава, когато това не е необходимо.

Измерването е също толкова важно, колкото потреблението

Има съществена разлика между сграда, която има един общ електромер, и сграда, в която енергийните потоци могат да бъдат проследявани по системи и функционални зони.

Ако инвеститорът иска реално да управлява потреблението, трябва да може да го измерва.

Това може да означава отделно отчитане на:

• HVAC;
• осветление;
• технологично оборудване;
• общи части;
• зарядни станции;
• отделни наематели или функционални зони;
• производство от ФЕЦ;
• BESS;
• други големи консуматори.

Така електрическата инфраструктура се превръща и в инфраструктура за данни.

След въвеждането на сградата в експлоатация тези данни позволяват да се види не само колко енергия се консумира, а къде и кога. И точно това е основата за последваща оптимизация.

Автоматизацията превръща проекта в работеща система

Една сграда може да разполага с високоефективно оборудване и въпреки това да работи неефективно, ако отделните системи не се управляват правилно.

Затова още на проектен етап трябва да бъде решено как електрическата инфраструктура ще комуникира със системите за сградна автоматизация.

Осветление, HVAC, измерване, производство от ФЕЦ, зарядни станции и други големи консуматори могат да бъдат част от обща стратегия за управление.

При по-сложни бизнес и индустриални обекти това позволява да се следят товари, да се задават режими, да се анализират отклонения и да се оптимизира работата на сградата след нейното въвеждане в експлоатация.

Каква е ролята на фотоволтаичната система?

ФЕЦ върху покрива или терена около сградата е един от очевидните начини за увеличаване на дела на произведената на място възобновяема електроенергия.

Но отново – поставянето на определен брой панели не е достатъчно само по себе си. От значение е как произведената енергия се съпоставя с товарите на сградата.

Ако основното потребление е през деня, профилът на фотоволтаичното производство може да съвпада сравнително добре с него. При друг режим на експлоатация картината може да е различна.

Затова правилният въпрос не е само: „Колко kWp можем да поставим на покрива?“ а: „Как ФЕЦ ще работи като част от енергийната система на сградата?“

При BREEAM например използването на технологии за производство на енергия с ниски или нулеви въглеродни емисии е част от енергийния подход, но се оценява в контекста на конкретния актив и методологията на системата.

А къде влиза BESS?

При част от проектите следващата стъпка след собственото производство е съхранението на енергия.

BESS може да позволи част от произведената от ФЕЦ електроенергия да бъде използвана в различен момент, да подпомага управлението на пиковите товари или да изпълнява други функции според конкретния енергиен и бизнес модел.

Но ако инвеститорът вижда подобна възможност в бъдеще, подготовката трябва да започне преди изграждането.

Необходимо е да бъдат разгледани:

• бъдещата мощност на системата;
• точката на интеграция;
• трансформаторите;
• кабелните трасета;
• измерването;
• комуникацията;
• EMS;
• необходимата площадка;
• режимите на работа.

Това не означава BESS непременно да бъде част от първоначалната инвестиция. Означава сградата и електрическата ѝ инфраструктура да не създават ненужни ограничения, ако такъв актив бъде добавен след няколко години.

Сертификатът не трябва да се превръща в задача в края на строителството

Това е може би най-важната практическа разлика за инвеститора.

Ако целта е просто изпълнение на нормативните изисквания за енергийните характеристики, проектът трябва да бъде разработен така, че да ги покрива.

Но ако целта е определено ниво по международна система за сертифициране на устойчиви сгради, изискванията на избраната система трябва да бъдат включени в заданието към проектантите и изпълнителите още в началото.

Не е ефективно първо да бъде проектирана и почти построена сградата, а след това да се търсят решения как тя да отговори на желания сертификат.

В този момент част от решенията вече са трудно обратими.

Къде инвеститорите най-често губят възможности?

Проблемът невинаги е в избора на неправилно оборудване.

Много по-често липсва обща концепция. Например сградата разполага с LED осветление, но няма достатъчно добро зониране и управление. Има ФЕЦ, но измерването не позволява детайлен анализ на производството и потреблението. Има сградна автоматизация, но отделни електрически системи не са интегрирани в нея.

Или се предвижда бъдещ BESS, но няма резервирани трасета, място и електрическа инфраструктура.

Поотделно всички системи могат да бъдат качествени. Това не означава автоматично, че сградата като система е оптимизирана.

Какво трябва да реши инвеститорът още преди проектирането?

Първо трябва да е ясно каква е целта. Ако проектът ще кандидатства по BREEAM или друга конкретна международна система, това трябва да бъде известно на проектантите и изпълнителите възможно най-рано.

След това изискванията трябва да бъдат преведени на езика на отделните специалности.

За част „Електро“ това може да означава конкретни изисквания към енергийното измерване, осветлението и неговото управление, автоматизацията, интеграцията на ВЕИ, зарядната инфраструктура, мониторинга и други системи.

Тук има още една важна особеност: няма универсален списък с „оборудване за зелена сграда“.

Самият BREEAM изрично посочва, че сертификацията е на ниво сграда и конкретните продукти трябва да бъдат разглеждани в контекста на целия оценяван актив.

Затова подходът „ще купим по-ефективни устройства и ще получим сертификат“ е погрешен.

Сертификатът е резултат. Инженерните решения идват преди него.

За инвеститора разликата между сертификата за енергийни характеристики и сертификата за устойчива сграда е важна, но има нещо общо между тях: и при двата крайният резултат започва от проекта.

След завършването на сградата могат да бъдат направени оптимизации, но най-голямата свобода за избор съществува преди строителството – когато могат да бъдат определени електрическата архитектура, системите за управление, измерването, осветлението, собственото производство и възможностите за бъдещо развитие.

Подходът на Alexander Electric

В Alexander Electric не издаваме сертификати за енергийни характеристики или сертификати по международни системи за устойчиво строителство. Нашата роля е друга – да изградим електрическата инфраструктура, върху която част от енергийните и техническите характеристики на сградата реално зависят.

При жилищни, индустриални и бизнес обекти това означава координация на силнотокови и слаботокови инсталации, осветление и управление, измерване, автоматизация, ВЕИ и, когато проектът го изисква, подготовка за интегриране на BESS.

Когато инвеститорът има поставена цел за енергиен клас или сертифициране по определена система за устойчиво строителство, тя трябва да бъде част от техническото задание още преди началото на електроизграждането.