КЕВР предлага нов регулаторен модел за участие на батерийни системи в балансиращия пазар — с пряко значение за инвеститорите: BESS се превръща от инструмент за ценови арбитраж в по-комплексен актив с множество източници на приходи. Статията обяснява бариерите в настоящата рамка, предстоящите промени до 2027–2028 г. и какво означава това за техническата подготовка на нов или съществуващ BESS проект.

Пазарът на системи за съхранение на енергия в България навлиза в нов етап. След бързото нарастване на инсталираните мощности през последните години въпросът дали да се инвестира в BESS отстъпва място на друг: как батерийна система да бъде проектирана, присъединена и управлявана така, че да участва в повече сегменти на електроенергийния пазар.

В края на юли 2026 г. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) публикува доклад за регулаторните условия за участие на системите за акумулиране на енергия и промишлените потребители на балансиращия пазар, интелигентните измервателни уреди и мерките за оптимизация на потреблението. Документът е част от изпълнението на етап 351 по Реформа C13.R3 от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Общественото обсъждане се проведе на 31 юли, а срокът за становища пред КЕВР изтече на 14 август 2026 г.

За инвеститорите във ВЕИ и BESS процесът има реално значение: очертаните промени могат да превърнат батериите от инструмент за ценови арбитраж в по-активен ресурс за балансиране и гъвкавост на електроенергийната система.

България вече разполага с над 4 GW BESS

Според данните в доклада, към началото на юни 2026 г. инсталираната мощност на BESS в България достига 4 011 MW при капацитет 12 240 MWh, като над 85% от съоръженията са присъединени към преносната мрежа. ЕСО очаква мощността да надхвърли 6 000 MW, а капацитетът — 18 000 MWh, до края на годината. Ръстът отразява по-широка промяна в структурата на електроенергийната система: с увеличаването на производството от ВЕИ расте и нуждата от мощности, способни бързо да реагират на разликите между производство, потребление и пазарно търсене — роля, в която батериите все повече се утвърждават.

От ценови арбитраж към повече източници на приходи

Основният бизнес модел на операторите на BESS в България остава ценовият арбитраж на пазарите „Ден напред“ и „В рамките на деня“, включително при трансгранична търговия: батерията се зарежда при по-ниски цени и отдава енергия, когато пазарната цена се повиши. Потенциалът на системите обаче се простира отвъд арбитража. Батериите и помпено-акумулиращите електроцентрали вече представляват над 31% от регистрирания капацитет за балансиращи услуги, а BESS участват и на пазара на балансираща енергия за ръчно вторично регулиране (mFRR), особено в посока „надолу“. Една от важните посоки в регулаторната реформа е именно създаването на условия батериите да участват по-пълноценно на пазарите за балансиране и разполагаемост — за инвеститорите отварянето на допълнителни пазари означава възможност за диверсифициране на приходите от един BESS актив, вместо инвестиционният модел да разчита предимно на разликите между часовите цени.

Бариерите в настоящата регулаторна рамка

КЕВР идентифицира няколко съществени бариери пред по-пълното участие на системите за съхранение на пазара.

Структурата на продуктите за разполагаемост Част от търговете се провеждат за периоди, които не съответстват добре на спецификата на технологиите с ограничен енергиен ресурс (Limited Energy Reservoir — LER), към които спадат батериите. За разлика от конвенционалната генерираща мощност, BESS разполага с определен енергиен капацитет и трябва да управлява състоянието на заряд, циклите на зареждане и разреждане и наличната мощност във всеки момент.

Ценовите тавани за разполагаемост Действащите тавани за закупуване на разполагаемост — 25 евро/MW за FCR и aFRR и 5 евро/MW за mFRR — според анализа ограничават икономическия стимул за участие на батерийните системи.

Техническата нормативна база Правилата за управление на електроенергийната система все още трябва да бъдат доразвити по отношение на специфичните технически характеристики на BESS, включително поведението на съоръженията при зареждане и контрола на напрежението.

Агрегирането Все още липсва напълно развита рамка за независими агрегатори, определяне на базово потребление (baseline), управление на т.нар. rebound effect и предотвратяване на двойното отчитане.

Посоката на предстоящите промени

Предложенията, разгледани от КЕВР, очертават посоката, в която вероятно ще се развива пазарът през следващите години. По-кратки продукти за разполагаемост ЕСО планиратръжни процедури с по-кратки времеви слотове, включително продукти в рамките на деня — близо до техническата логика на BESS и предпоставка за по-ефективно управление на наличния енергиен капацитет. Предвиждат се и двупосочни търгове, отделно за положителен и отрицателен резерв, които биха оползотворили едно от основните предимства на батериите: способността им бързо да преминават между зареждане и разреждане. Преразглеждане на ценовите тавани Планирано е поетапно премахване или ревизиране на пределните цени за разполагаемост. За инвеститорите по-пазарното ценообразуване може да увеличи икономическата привлекателност на предоставянето на системни услуги и да промени начина, по който се моделират бъдещите приходи на BESS проектите. Нови технически правила Очакват се промени в Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕЕС), Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) и тръжните правила на ЕСО, с цел технологиите с ограничен енергиен ресурс да бъдат регламентирани по-ясно — както при предварителната им оценка, така и при реалното им диспечиране. За бъдещите проекти това означава по-пряка връзка между техническите параметри на BESS и възможностите за пазарно участие.

BESS към съществуващи ВЕИ проекти

Промените са особено важни за собствениците на вече изградени фотоволтаични централи. Добавянето на система за съхранение към съществуващ ВЕИ актив променя начина, по който произведената електроенергия се управлява и реализира на пазара — вместо производството да зависи изцяло от момента на слънцегреене и тогавашните пазарни цени, част от енергията може да бъде съхранена и използвана по-късно. Решението обаче не се свежда до добавяне на определен брой MWh батерии към съществуващата централа. Изисква анализ на:

  • мощността и капацитета на системата;
  • точката и условията за присъединяване;
  • трансформаторите и кабелните трасета;
  • защитите и системите за управление;
  • измерването и комуникацията с останалите съоръжения;
  • възможните режими на работа.

Затова още на инвестиционен етап е важно да се разглежда целият жизнен цикъл на BESS — от проектирането и присъединяването до начина, по който системата ще бъде експлоатирана и ще участва на пазара.

Интелигентните електромери също са част от промяната

Регулаторната реформа не се ограничава до големите батерийни паркове. Докладът предвижда ускорено петгодишно внедряване на над 3,3 милиона интелигентни електромера с 15-минутен сетълмент — техническа предпоставка за развитието на агрегирана гъвкавост, динамично ценообразуване и по-активно участие на потребители и малки системи за съхранение на пазара.

КЕВР определя индустриалните и домашните батерии „зад електромера“ като ресурс със значителен потенциал за гъвкавост, което отваря и друга посока за развитие: BESS не само като самостоятелни паркове или част от ВЕИ централа, а и като инструмент за оптимизиране на потреблението на индустриални предприятия.

Графикът на реформата

Процесът е поетапен. До края на 2027 г. се очакват изменения в Правилата за търговия с електрическа енергия, Правилата за управление на електроенергийната система, Правилата за управление на електроразпределителните мрежи и тръжните правила на ЕСО. До средата на 2028 г. се предвижда приемането на специализирани технически правила от ЕСО и електроразпределителните дружества за услуги за гъвкавост, съпроводено от публични обучения за оператори на BESS, агрегатори и потенциални доставчици на балансиращи услуги. С други думи, промяната няма да настъпи с един нормативен акт — предстои период, в който техническите изисквания и пазарните правила ще се доразвиват паралелно с бързото нарастване на инсталираните мощности.

Значението за инвеститорите във ВЕИ и BESS

Бизнес моделът на батерийните системи в България постепенно става по-комплексен. Инвеститорите вече трябва да оценяват BESS проект не само през призмата на инсталираните MW и MWh и очакваните приходи от ценови арбитраж, а и през:

  • възможността за участие на различни пазари;
  • скоростта на реакция на системата и управлението на State of Charge;
  • техническите характеристики на инверторите и системите за управление;
  • измерването и комуникацията;
  • ограниченията в точката на присъединяване;
  • възможностите за бъдещо предоставяне на услуги за гъвкавост.

Това вдига летвата пред техническата подготовка на инвестицията: добре проектираният BESS трябва да покрива нуждите на проекта днес, но и да запазва възможността да използва пазарните механизми, които тепърва предстоят.

Подготовката на проекта започва преди изграждането

При инвестициите във ВЕИ и системи за съхранение техническите решения, взети в началото, определят възможностите за експлоатация на актива с години напред. Затова при нов BESS проект или при добавяне на батерии към съществуваща фотоволтаична централа е важно още на етап планиране да бъдат разгледани бъдещите режими на работа, изискванията за присъединяване, електрическата инфраструктура и възможностите за развитие на системата.

В Alexander Electric работим по изграждането на ВЕИ и BESS инфраструктура — както при нови проекти, така и при интегриране на системи за съхранение към съществуващи енергийни обекти. В среда, в която регулациите, пазарните механизми и технологиите се развиват едновременно, доброто техническо планиране е част от инвестиционната стратегия: целта не е системата просто да бъде изградена, а да бъде готова за начина, по който енергийният пазар ще работи през следващите години.